Всички сме чували за таксата към Етажна собственост и знаем, че трябва да се плаща. Питал ли си се обаче, защо бай Иван от съседния блок плаща различна сума? Или пък бабите в блока отсреща, които стоят по цял ден на пейките и младото семейство с две кучета на същия етаж? Техните такси също са различни. В тази статия ще ти разкажем как и от кого се определя таксата към етажната собственост и къде отиват събраните средства.
Що е то бюджет на етажната собственост и за какво се изразходва?
На всички ни се е случвало поне веднъж да закъснеем след работа или пък да пътуваме рано сутрин преди изгрев слънце. За да виждаш къде вървиш и да не се спъваш в забравени торби с боклук, колела или детски колички в коридорите, ти трябва осветление, следователно електричество. Някой трябва да се грижи за поддръжката на аснсьора и за това да е в изправно състояние. Само си представи колко тежко и уморително е изкачването на няколко етажа стълби, особено след седмичен пазар или когото си с малко дете, а асансьорът не работи поради една или друга причина.
Да не говорим, че някои комплекси и жилищни сгради имат охрана или някой поддръжа зелените им площи или гаражи. Нека не забравяме и бабата, която всяка седмица идва поне по веднъж, за да измете и изчисти входа. Всички тези неща са разходи на Етажната собственост, тъй като общите части на сградата, се използват от всички, които живеят в нея или използват помещение, било то като офис или магазин.
Касата на Етажната собственост следва да покрие тези разходи, а за целта трябва да се направи бюджет. Бюджета се оформя спрямо месечните разходи и приходи на Етажната собственост (месечни вноски, наеми и други). Всеки блок е различен – използва различно количество ток, ползва допълнителни услуги като поддръжка на паркинги и гаражи от различни фирми и т.н., затова и таксите не са еднакви за всички.
Какви са видовете вноски и за какво са?
Вида на вноските, които следва да се плащат към Етажна собственост са два вида – добре познатия фонд “Ремонт и обновяване” и разходи за управление и поддържане на общите част.
Спрямо решение на общото събрание, фондът “Ремонт и обновяване” се създава и съответно поддържа. Собствениците заплащат месечна такса, от която се набират средствата във фонда. Разбира се ако собственикът няма желанието или възможността лично да покрива таксата, може да се договори с наемателя и той да плаща вместо него.
Както името “Ремонт и обновяване” подсказва, сумата от него се събира за ремонт на общите части или подмяна на инсталации и оборудване. В този списък попадат олющените стени в коридорите, които “плачат” за освежаване, разбитите плочки по пода след последното нанасяне на нови съседи, ремонта на покрива, който тече и всякакви видове реконструкции или преустройство на споделените части във входа.
При разходите за управление и поддържане на общите части, нещата не стоят така, както при фонд “Ремонт и обновяване”. При него, вноски правят както собствениците, така и тези, които ползват и обитават сградата. Законът е определил правило, по което таксата се разпределя поравно между броя на собствениците, ползвателите, обитателите, както и членовете на домакинствата им. Нуждите на сградите и хората, които живеят в тях, както и решенията взети на общо събрание, могат да променят това правило. Други разпоредби, като тези, които засягат малки деца под определена възраст, домашни любимци, които се извеждат на разхотка или пък помещенията, които стоят необитаеми през по-голямата част от годината също могат да му повлият.