В случай, че спадате към графата хора, които живеят с мисълта, че никой не може да им пипне жилището, защото е несеквестируемо ви съветваме да проверите дали има защо да сте толкова спокойни по темата. Не, не искаме да ви шашкаме излишно, а просто да внесем яснота в това понятие, което звучи странно успокоително.
Като за начало ще се опитаме да направим елементарен, човешки превод на понятието „несеквестируемо“ изцяло в неговото отношение към недвижимите имоти. Преведено на „човешки“ това е забрана за кредиторите да се удовлетворяват от точно определени имоти на длъжника си. Или иначе казано несеквестируем имот е този, които кредиторите не могат да ви вземат.
На теория това звучи повече от прекрасно. На практика, обаче, за да бъде определен един имот за несеквестируем има доста условности, определени от закона, които трябва да бъдат спазени.
Масово хората смятат, че домът им е несеквестируем ако той е единственото им жилище. Това е така… но до някъде !
Реално, за да попадне имота ви в тази графа е необходимо не само вие, но и останалите членове на семейството да не разполагат с имот или имоти на свое име. Тоест, ако вие имате жилище, на което кредиторите ви са хвърлили око, но и законната ви половинка има жилище на нейно име, то и вашето жилище автоматично излиза от защитата на този термин.
Защо става така? Защото законът изрично пояснява, че нито длъжникът, тоест вие, нито някой от членовете на семейството му, с които живее, нямат друго жилище.
Това, обаче далеч не е най-интересното изискване от закона, на което трябва да отговаря жилището ви, за да бъде защитено от кредиторите. То, също така, не трябва да надхвърля нуждите на длъжника и членовете на семейството, с които живее, определени с наредба на Министерски Съвет в член 444, ал. 7 от ГПК.
Ред е да ви представим площите, които Министерски Съвет е определил за конкретния брой членове на семейство. Длъжни сме, обаче, да ви предупредим, че те никак няма да ви харесат…
И така, според закона необходимата площ за живеене е, както следва:
– 25 квадрата за едночленно семейство;
– 40 квадрата за двучленно семейство;
– 55 квадрата за тричленно семейство;
– 70 квадрата за четиричленно семейство;
– +15 квадрата площ повече на човек за семейства с пет или повече членове;
По принцип, звучи логично – на едно семейство от 2-ма души някак си не са му необходими 200 квадрата жилище, за да живее нормално…
Добрата новина, на фона на тези квадратури е, че в тях влиза „светлата площ“ на жилището. Тоест, тази измерена по вътрешния контур на помещенията. Още една добра новина е, че в определените площи не влизат кухните и обслужващите помещения.
А, най-добрата новина е, че площта, която е в повече трябва да може да се отдели, като самостоятелен обект без „значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.“. Последното е точен цитат от закона, колкото и нереалистично да звучи. Имайки предвид, че едно самостоятелно жилище трябва да се състои от поне 1 стая, баня, склад и прочее, тази малка вметка в закона може да спаси доста собственици.
В обобщение, можем да кажем, че за да попада жилището ви в рамките на термина „несеквестируемо“ е необходимо да покрива две изисквания:
1. Да бъде единственото жилище на вас, но и на семейството ви, което живее с вас;
2. Да бъде достатъчно малко и трудно преустроймо;
Имайте предвид, обаче че в този материал обсъждаме защитата на имот само и единствено от кредитори! Съществуват различни ситуации, в които дори жилището ви да е несеквестируемо не съществува начин да избегнете възбрана върху него. Искрено се надяваме никога да не попадате в такива, но един и същ имот, собственост на един и същ човек може да бъде несеквестируем в дадена ситуация, а в друга – да не попада под закрилата на този термин.
